Страхувам се, че в момента те ни демонстрират принципа:

   

" Страхувам се, че сега те ни показват правилото: щом властта е в нас, можем да вършим каквото си желаеме "

- Темата за демонтажа на паметника на Альоша в Пловдив се задейства регулярно и най-много като реакция на политическия развой на национално равнище. След саморазправата с ПСА в София и точно на коледните празници, тя бе подета с ново озлобление, на какво се дължи това съгласно вас?
- Атаката против всички монументи, останали от епохата на социализма, стартира още при започване на прехода, тоест през 1990 година Резултатът беше унищожаване, пренасяне или заличаване на доста монументи, а доста други бяха оставени без поддържане, което докара до тяхното пренебрегване и в последна сметка заличаване - най-ярък образец за това стана паметникът " 1300 години България " в София. Случаят с пловдивския монумент, именуван разговорно " Альоша ", се вписва в тази наклонност. Искам да напомня, че по времето на кмета Спас Гърневски се появява предлагането паметникът да се отстрани или трансформира - да вземем за пример в бутилка " Кока-Кола " (!?!), в Христос или да се пакетира по образеца на Кристо.
Сегашната активизация на локалната организация на ДСБ се вписва напълно в странната политическа обстановка в България, в която ръководещата странна коалиция от някогашни гневни съперници предприе следващата " война с монументи ". Но до момента в който през 90-те години сходна " борба със знаци " изглеждаше естествена, тъй като новите политици имаха потребност да се разпознават като борци с " комунизма ", тъй като нямаха задоволително безапелационно дисидентско минало, в този момент това наподобява много необичайно и наподобява повече на " битка с призраци ". Само не мога да кажа дали се борят със личните си призраци или с нещо, за което българския народ е измислил поговорката " На умряло куче, нож вади ".
- Прави усещане варварският метод към монументалното изкуство и културните достижения от времето на социалистическа България - противозаконния ремонт на ПСА в София, беше осъществен по показно нечовечен метод. Изключително притеснително е, че в последните няколко седмици инженери и скулптори приказват за декапитиране, разпарчатосване и взривяване, на какво се дължи този издирван резултат на обществена екзекуция?
- Да, по този начин е, а за мен още по-притеснително е, че това са хора, които през последните повече от три десетилетия не са построили никакви високохудожествени паметници-символи, само че драговолно протягат ръка на такива от предишното. Страхувам се, че сега те ни показват правилото: щом властта е в нас, можем да вършим каквото си желаеме. Или пък желаят " да се запишат в историята " - щом не могат с друго, то най-малко с разрушение. Всичко това поражда тежки настройки в българското общество, дава образец за безчинство, за владичество на грубата мощ и несъобразяване с разнообразни отзиви. Така си изяснявам отхвърли да се организира допитване до популацията на София или страната за Паметника на руската войска. Същото се отнася и до " Альоша " - за какво не попитат пловдивчани какво мислят, а се пробват да наложат политическата си воля?
- Как да тълкуваме тези дейности и в по-широкия подтекст на войната и отношението към паметниците, свързани с българската еднаквост, избрана от комплицираната ни връзка с Русия и съветския народ?
- Като опит за подмяна на тази еднаквост с новата, наречена евроатлантическа. И тези опити засягат освен паметниците, а и други наименования - на улици, паркове, обитаеми места. Днешните действителности в действителност са разнообразни - ние сме част от Северноатлантическия съюз и от Европейски Съюз, само че това не значи, че би трябвало да се откажем от историята си. Нашата еднаквост е резултат от дългата ни и комплицирана история, тя се опира на нея и новото ни геополитическо място не може да промени това. Народите в Европейски Съюз имат друга история, постоянно обвързвана с спорове и войни посред им, което не им пречи в този момент да са обединени, само че на основата на превъзмогването на конфликтното си минало, а не посредством неговото заличаване и давност. Нищо положително не е произлязло от подправянето на историята, тъй като нейната съществена обществена функционалност е да бъде учителка на народите. Уроците на историята, колкото и да се горчиви, носят мъдрост и единствено посредством тях можем да градим осъзнато и устойчиво бъдеще.
Каквито и да се днешните ни връзки с Русия, няма по какъв начин да забравим предишното, в което има и доста хубаво, само че и проблематични моменти. И не виждам никакъв смисъл да заменяме хубавото с неприятното и да променяме историческите обстоятелства, тъй че неприятните неща, които са ни предизвикали сегашните ни съдружници да се не помнят и бъдат сменени от тяхната прослава - тъй като това, което сме претърпели, би трябвало да ни предизвестява за това, което можем да чакаме и в бъдеще.
- Ако би трябвало да погледнем в исторически проект и символното значение на монумента: Виждате ли паралели сред процеса на фашизиране в предвоенна Украйна, в това число разрушаването на антифашистки монументи и героизирането на фашистки фигури и протичащото се сега у нас?
- Откровено казано реабилитацията на Бандера и неговите последователи в Украйна не бих нарекла тъкмо фашизация, а опит за одобряване на нова извънредно националистическа и антируска еднаквост в една страна, която самата е надълбоко разграничена и неединна. Правя това конкретизиране, тъй като в последно време прекомерно елементарно използваме съществени научни термини, като по този метод ги изпразваме от историческо наличие. Според мен, по-скоро бихме могли да приказваме за някои трендове в Украйна като възобновление на детайли на абстрактен неофашизъм. Това не е тъкмо фашизъм, тъй като при него има ясно построена фашистка партия, която е унищожила всички останали и е погълнала страната, а в Украйна не е по този начин. Тя е по-скоро надълбоко корумпирана страна, в която ръководи не една всеобща фашистка партия, а разнообразни организации, представящи ползите на олигарсите. И в случай че не беше спорът с Русия, евентуално западните сили щяха да осъдят тези трендове в Украйна. Но не за пръв път геополитиката се оказва по-важна от правилата. Само ще напомня думите на тогавашната представителка на Съединени американски щати в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Джейн Къркпатрик: " Може да е деспот, само че е наш деспот ". Такъв е казусът с Украйна.
Това, което в действителност ме тревожи е, че тези украински трендове се родеят с опитите у нас да се оправдава онази България, която е била съюзничка на Третия райх, в която режимът е бил безпартиен (сиреч няма демокрация), която е репресирала своите евреи и е била подготвена да ги изпрати в лагерите на гибелта (но обществото ги е спасило) и която е водила същинска война с жителите си с леви убеждения. Видяхме ясно тези трендове в политиката от през последните години, а те ясно могат да се проследят и в образователните стратегии, където бяха наложени позитивните оценки за развиване на България до 1944 година, а понятието тероризъм се свързва единствено с комунистите.
Разрушаването на паметниците на българските антифашисти и на Червената войска единствено удостоверяват тази наклонност, която ни противопостява на тези европейски страни, които са били част от европейската опозиция срещу фашизма и националсоциализма. Затова не трябва да се чудим за какво толкоз постоянно в Европейски Съюз мъчно схващат нашата позиция.
- Сред пловдивчани се надигат подозрения, че по образеца на ПСА, Альоша се употребява за политическа димка, която цели да отклони вниманието от действителните проблеми пред града - поголовното разпродаваното на общинска благосъстоятелност, приватизацията на публични услуги, мръсния въздух, неналичието на обществена политика и прочие. Какво е вашето мнение?
- Със сигурност това е едно от обясненията за предлагането за разрушение на паметника. Трагичното е, че същинска жертва на тази димна завеса стават монументи с висока художествена и историческа полезност. При това без да бъдат сменени от каквото и да било стойностно. Така стана с Мавзолея, който беше позорно опустошен през 1999 година, когато към този момент от години беше престанал да е знак на комунистическия водач Георги Димитров (погребан още през лятото на 1990 г.). А впечатляващата постройка на някогашния пантеон, като се изключи че беше неповторима за Европа, можеше да приюти разнообразни музеи и изложения, а и да се трансформира във значим туристически обект. А в този момент какво е - още един паркинг в центъра на столицата!
Страхувам се, че такава може да бъде ориста и на градинката към Паметника на руската войска. Докато за пловдивския " Альоша " можем единствено да се надяваме, че жителите на Пловдив няма да разрешат на шепа политици да посегнат на един от знаците на града.
Надявам се разсъдъкът да спечелва и да запазим историческата си памет!

Комета. БГ
(със съкращения)